Тази публикация е посветена на Ubuntu, неговите най-популярни деривати и най-популярните графични среди. Но, преди да продължа, редно е да кажа, че към момента на писане на тази публикация това не е най-популярният линукс.
Според класацията на Distrowatch, най-популярен в момента е Debian. Той държи първо място с деривата си MX Linux, четвърто място с основната си дистрибуция и десето място с „deepin“, като по този начин формира относително тегло от около 40% в челната десятка.
Защо, след като е толкова популярен Debian, не пиша за него, а пиша за Ubuntu?
Отговорът е простичък. С тези публикации се опитвам да насоча читателя по вече отъпкани пътеки. Целта не е да сме на гребена на вълната, а да заложим на сигурни и проверени методи. Ubuntu бе най-популярната дистрибуция повече от десетелетие, като по този начин създаде огромна общност от потребители, които и днес продължават да го ползват. Това от своя страна генерира огромна документация, множество примери, множество видеа и ръководства за инсталация и употреба. Всичко това превръща Ubuntu и неговите деривати в проверени, надеждни и лесни за употреба.
На кратко за Ubuntu.
Името идва от зулу, като в превод означава „човечност към другите“. Ubuntu е дериват на Debian, като го изпреварва още с появата си и оглавява челните позиции по най-използвана дистрибуция за повече от десетилетие. Първата версия излиза на 20 октомври 2004 г., като до момента са излезли над 30 версии.
Ubuntu е една от дистрибуциите, които запушват най-бързо откритите дупки в сигурността.
Едни от най-леките дистрибуции са негови деривати.
През март 2016 г. Майкрософт обявават, че ще поддържат Ubuntu като подсистема в Windows. За разлика от другите дистрибуции, поддържаната от Windows дистрибуция се фокусира върху инструментите без графична среда.
Оглавява класацията за най-използван линукс от 2005 г. до 2010, а до 2017 г. е в челната тройка заедно с деривата си Linux Mint.
И тъй като това не е урок по история, а само описвам някои интересни неща, е време да продължим напред
Графични среди (десктопи)
За разлика от Windows, където доскоро графичната среда бе неделима от ОС, при линукса това не е така. Много са малко дистрибуциите, които се предлагат с вградена графична среда, която не подлежи на замяна. В общия случай, Линукс се произвежда без десктоп среда, а самата тя се добавя като допълнителен пакет от програми. Краткото наименование на тези графични среди е GUI (Graphic User Interface от английски – Потребителски графичен интерфейс). Някои от най-популярните са Gnome, KDE, Xfce, Mate, Cinnamon, LXDE и Unity. Това далеч не са всички графични среди, но са едни от най-популярните за Ubuntu. В интернет има безброй статии за най-добрите графични среди, само потърсете „best Linux desktop environments“ в Гугъл. Може да разгледаме някоя от тях, но в друга публикация.
Gnome в момената е графичната среда по подразбиране за Ubuntu. Тя заменя Unity от Ubuntu 18.04 LTS насам. Разработена е през 1997 г. – 1999 г. като алтернатива на KDE, която по това време не е отговаряла на GPL лиценза за свободен софтуер. Това е основна десктоп среда за много дистрибуции като Fedora, Debian, Ubuntu, SUSE Linux Enterprise, Red Hat Enterprise Linux, CentOS и др. Средата залага по-скоро на подредени интуитивни екрани, отколкото на сложно организирано дърво от менюта. Лентата с бързите връзки е разположена вертикално, обикновено вляво на екрана. За активните задачи има друга лента, разположена хоризонтално, по-често в горната част на екрана. Изключително изчистен и приятен за работа десктоп.
KDE е основна среда за Kubuntu, Manjaro и OpenSUSE, това е и една от най-големите десктоп среди. За сравнение, кодът на ядрото на Linux е около 3.7 мил. реда, а на KDE е приблизително 4 мил. реда. Средата е разработена за поддръжка на графично ускореие, което я прави една от най-красивите и с огромни възможности за модифициране. Не случайно е предпочитана от любителите на ефектите. Светлосенки, полупрозрачни плоскости и плавни анимации са само някои от преимуществата на средата. Разбира се, всичко това далеч не я прави най-леката графична среда. Ако изберете тази среда, ще имате възможност да се насладите на истинска красота, но е за предпочитане да заложите на прилична видеокарта.
Xfce е основна среда за Xubuntu, Sparky Linux, Fedora Xfce Spin, Linux Mint Xfce, Sabayon Xfce и др. Това е една от най-леките и опростени графични среди. Състои се само от 8 елемента, което я прави подходяща за слаби машини. Изключително лесна е за модифициране. В рамките на 2-3 минути може да бъде преобразена и да заприлича на Windows или Mac работна среда. Изключително щадяща е към ресурсите на системата и е една от най-надеждните графични среди. Това я прави предпочитан избор за много потребители и намира широко приложение в системи, от които се очаква просто да работят. Логото ѝ е мишка, а мотото на разработчиците ѝ е „Еволюция без революция“. Към момента на публикацията, последната версия е 4.14. За разлика от другите графични среди, тя няма регулярно пускане на нови версии. Такива се пускат по преценка на разработчиците.
Mate е основна среда за Linux Mint Mate от версия 12 „Lisa“, LMDE от рилийз „201303“, Sabayon Linux от рилийз 10 и Fedora spin от Fedora 18 насам. Тя е създадена от аржентински потребител на Arch Liunx като разклонение и продължение на GNOME 2, и като отказ от GNOME 3. Средата е кръстена на билката „Йерва Мате“ и на чаят, който се приготвя от нея. Mate е сравнително нова среда. Пусната е за първи път на 19 август 2011 г., като последната ѝ версия е 1.22 от 18 март 2019 г. Залага на изглед, близък до този на Windows, основно меню, лента с икони, активни приложения и сектор с работещи за фонов режим приложения в десния ѝ край. Средата е икономична откъм системни ресурси, но не може да се сравнява с Xfce и LXDE. Явявайки се пряк наследник на GNOME 2, Mate се превръща в една от най-популярните десктоп среди за няколко години. Целта на разработчиците ѝ е да предоставят възможност за добро потребителско преживяване, докато се използват високи тенологии.
Cinnamon е основна среда за Linux Mint. Тя се явява дериват на GNOME 3 и е създадена от екипа на Mint с цел да замени GNOME 2, която вече е остаряла и без поддръжка. А новата GNOME 3 не отговаря на целите и идеите на дистрибуцията. Първоначално се появява MGSE(Mint GNOME Shell Extensions), което е доработка на GNOME 3 с цел да представи изглед и функционалност, подходяща за Linux Mint. Междувремено се появява Mate средата и разработчиците решават да го включат заедно с GNOME 3 и разширението му MGSE в новия рилийз Linux Mint 12. Потребителите не остават доволни и MGSE не оправдава очакванията. Тогава се взeма решение Cinnamon да се отцепи от GNOME 3 и да се развие като самостоятелна среда конкретно за дистрибуцията. Първият рилийз е за Linux Mint 13 от 22 май 2012г. Също като KDE, разчита на хардуерно ускорение и не е подходяща за много стари машини. Към момента е предпочитана среда за Linux Mint с огромни възможности за персонализация.
LXDE е лека графична среда за Linux. Първият рилийз излиза през 2006 г. Предлага се по подразбиране за Knoppix, LXLE Linux, Peppermint Linux OS, заменена в Lubuntu през 2018 от LXQt (Lubuntu 18.04 LTS е последният рилийз с LXDE) и може да бъде инсталирана на много дистрибуции като Debian/Ubuntu, Fedora, Mandriva, BSD. Името ѝ идва от акронима „Lightweight X11 Desktop Environment“, което означава „Лека X11 десктоп среда“. Тя е изключително лека и може да бъде използвана на стари и слаби компютри. През 2010 г. е обявена за най-енергийно ефективната среда. LXDE е компонентна графична среда. Това позволява лесна комбинация на различни части от нея или използване само на някои от компонентите. Средата не предлага анимации и визуални ефекти, а някои от инструментите залагат на конзолни интерактивни прозорци с цел да се пестят ресурсите на системата.
Unity е обвивка за графичната среда GNOME, разработена от Canonical за операционната система Ubuntu. Първият рилийз е за Ubuntu 10.10. Целта е по-ефективно използване на десктоп пространство при устройства с малки екрани като ноутбуците. Средата включва вертикална странична лента за превключване между приложенията и активните задачи, наречена „стартер“, и многоцелева хоризонтална лента в горната част на екрана. Unity е заменена в Ubuntu от GNOME 3, като последният рилийз с нея е Ubuntu 16.10. Въпреки замяната ѝ, продължава да бъде широко използвана от Ubuntu обществото. Старт менюто „Dash“ поддържа търсеща приставка наречена „Scopes“, имаща способността да претърсва освен приложенията и документите, също така и Гугъл Документи, Ubuntu One Music Store, YouTube, Amazon и социалните мрежи.
За разлика от другите графични среди като GNOME, KDE, Xfce и LXDE, Unity не е пакет от приложения, а е създадена да използва текущо наличните в системата. Последната версия е Unity 8 и към момента не се предлага като графична среда по подразбиране за някоя дистрибуция.
С това кратката ни опознавателна разходка из някои от най-популярните графични среди за Ubuntu приключва. В някоя бъдеща публикация може да се спра по-подробно на някоя от тях, а сега продължаваме към приложенията.
Какви приложения са стандартно налични в Linux дистрибуциите?
Отговорът на въпроса е относително кратък – всички необходими на обикновения потребител. Това, най-общо казано, включва браузър, текстови редактор, офис пакет, видео плеър и тн. Има нещо като неписан стандарт, пълната инсталация трябва да включва всичко необходимо за потребителя. За разлика от Windows, тук разделението в менюто е по функционалност и рядко ще видите отделна група от приложения, която да носи името на продукта или пакета от продукти. Стандартно в Ubuntu/Debian и техните деривати бихте открили следните групи приложения в менюто:
- Видео и Звук – тук е вероятно да откриете VLC Media player, Rhythmbox, приложения за котрол на звука и други аудио/видио плеъри, дори и тези, които ще инсталирате впоследствие
- Графика – това е групата за всички програми свързани с обработката и визуализацията на графични изображения. Най-разпространеното приложение за обработка на изображения в Linux е GIMP.
- Интернет – това е групата за всички приложения, свързани с интернет. Това е мястото, където ще откриете инстлираните браузъри. Обикновено е наличен само Firefox. Тук ще откриете и програмите за чат, като IRC, ICQ, Skype, Viber, ако са инсталирани такива.
- Офис – в тази група ще има минимум програма за обработка на doc, rtf и rtx файлове. Обикновено е наличен пълен Libre Office пакет, който не отстъпва по функционалност на Microsoft Office.
- Помощни програми – тук ще откриете алтернативи на Notepad, калкулатори, визуализатори за pdf файлове, архивиратори и всякакви други спомагателни програми.
- Системни инструменти – в тази група най-важните неща са „Диспечер на задачи“ или „htop“ – и двете приложения визуализират текущото натоварване на системата; „Мениджър на пакети Sinaptic“ и „Програми“(„Software manager“) – това са приложенията, откъдето се инсталират програмите.
Другите групи ще ги пропуснем, защото не са стандартно налични в голяма част от дистрибуциите, но ще имат говорящи имена като „Игри“, „Разработка“, „Обучение“ и тн.
Менютата на Linux са с поле за търсене, което е особено полезно, когато искате да намерите подходящо приложение. Примерно, искате да създадете нов документ. В Libre Office приложението се нарич Libre Writer, но не е нужно да знаете това. Ако изпишете „word“, „doc“, „office“ или „write“ ще видите Libre Writer сред резултатите заедно с всички останали програми, асоциирани със създаването на офис документи. Не е необходимо да кликвате в полето за търсене, за да се случи всичко това. Достатъчно е да започнете да пишете.
Съветвам ви засега да не проверявате какво правят инструментите в група „Настройки“. Това може да навреди на операционната ви система и тя да спре да работи.
В следващата публикация ще проследим процеса на инсталиране на Ubuntu и какво трябва да съобразим преди да започнем.