Пич, забравих си паролата

Square

Колко често си сменяте паролата за Windwos-a? Повечето едва ли имате такава. Други имат, но пък никога не са я сменяли. Има и такива, които я сменят регулярно. Дали от лични съображения или от наложена политика, не са много, но ги има. Всичко това е чудесно, докато се прави регулярно и се помни каква е била предишната. Но има и такива случаи, при които паролата е неизвестна. Дали заради миналото дълго време или заради нейното изначално незнаене е без значение. Наскоро ми се случи да се сблъскам с един такъв случай.

На машината беше инсталиран Windows 7. Потребителят не знаеше каква е паролата за него и безуспешно пробваше различни комбинации. След няколко безрезултатни опита се предаде. Комбинациите, за които се сещаше, бяха изчерпани и вероятността за познаването ѝ се изпари с последния натиснат „Enter“. Разбира се, бях наблизо и ,както винаги, въоръжен и много опасен. След няколко секунди седях до компютъра с флашка в ръка с една от любимите ми Linux дистрибуции. Погледът на потребителя срещна моя, издавайки видимо притеснение. Все пак, никой преди това не беше ползвал Linux за отключване на потребителския профил. След кратък разговор желанието да се получи достъп до системата надделя над притеснението и потребителят ми отстъпи мястото зад клавиатурата.

Екранът изгря отново, но този път с друга операционна система. Кликът на мишката отвори терминал. Няколко команди и профилът беше отключен и без парола. Още една команда и екранът угасна. Дръпнах флашката от порта.

– Готово! – казах с леко задоволство и станах от машината.

– Толкова бързо!? – изненада се потребителят.

В действителност не беше минало много повече от минута от влизането в Linux до рестарта. Но нямаше нужда от повече време, а и не бързах. Вероятно, с предварителна подготовка нямаше да отнеме повече от двайсетина секунди за активиране на потребител и премахване на паролата му в Windows 7.

Кимнах потвърдително и се отдръпнах от машината. Екранът отново изгря, но този път в познатите сини цветове. Потребителят изписа потребителското си име. Погледна екрана и внимателно натисна „Enter“ с показалеца. За миг лицето му изписа гримаса на притеснение, но иконите по екрана веднага я изтриха. Всичко беше минало перфектно и определено му олекна.

Историята е интересна, но не затова я разказвам. Премахването на парола на Windows XP/Vista/7/8(.1) не отнема много време. При предварителна подготовка може да отнеме само няколко секунди, предоставяйки неразрешен достъп на злонамерени лица. Ако говорим за домашен компютър без информация на него, това би причинило минимални щети. Но когато говорим за фирмен такъв, може да бъде решаващо за бизнеса. Кражбата на данни и индустриалният шпионаж не са новост в наши дни. Няма да е добре за бизнеса конкуренцията да се сдобие с ноухау-то му и да го измести от пазара. Това означава загуба на пазар, закриване на работни места, а може и да ликвидира фирмата. Унищожаването на данни може да коства същите неща.

Другият вариант е да не получи бизнеса навременен достъп до данните, съхранявани на конкретната машина. Това може да провали сделка, да коства допълнителни разходи или да предостави достатъчно време на конкурентите да развият своите продукти преди вашите. Също изключително неприятна ситуация с неприятни последици за бизнеса.

Създалата се ситуация нямаше да съществува, ако се спазваха няколко простички неща:

  1. Да се използват операционни системи, които не са излезли от поддръжка.
  2. Да се обновяват редовно операционните системи и инсталираният софтуер.
  3. Да се използват потребители в домейн.

Това би предотвратило злонамерен достъп до системата, а потребителят би получил нова парола от администратора. Съответно, данните биха останали защитени и ще са налични, когато са необходими на бизнеса.

Вероятно, по-напреднал домашен потребител ще се справи с достъпа до собствените си файлове, но ще му отнеме значително време. Бидейки част от домейн, това време ще се съкрати значително, защото много бързо би получил временна парола без особени затруднения. Това със сигурност ще му спести много усилия.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.