С тази публикация започвам една поредица, посветена на промяната. Онази промяна, която отрича статуковото и се бори с предразсъдъците. Конкретно, тази тук е малка. Посветена е на това да спрем с използването на „безплатните“ версии на Уиндоус и целия прилежащ софтуер за домашни цели. И, понеже промяната започва с нещо малко, не очаквам повечето хора да ме разберат и да направят първата стъпка.
Ако не сте готови да замените „легализираната“ операционна система с друга, по-добре спрете с четенето до тук.
Защо да го заменяме? Той и сега си работи.
Вероятно е така, но бързо ли работи? Кога за последно (ви) го преинсталирахте/а? Преди 6 месеца или година? И има нужда пак да му се пусне „една стружка“, защото Уиндоуса „той така си работи“.
Всъщност, не е така. И аз съм ползвал такъв Уиндоус и зная как работеше и колко. От няколко години ползвам само лицензирани версии и виждам как те работят безотказно, някои вече цяло десетелетие, без непрекъснати рестарти, без преинсталации, без забавяне. Има разлика, вече може да се разчита на тях, но лицензите им струват немалко пари. Разбира се, не ви предлагам да източите и малкото спестявания от банковите си сметки. Предложението ми се нарича „Линукс“.
Какво е Линукс?
Линуксът е операционна система, също като Уиндоус и Мак ОС. Операционната система е нещото, което ви позволява да стартирате различни програми и те да вършат някаква работа. Може да си я представите като обвивка, в която се съхраняват функциите, онези полезни неща, които правят от компютъра полезна вещ.
Накратко за Линукс-а
Пълното име на системата е GNU/Linux. Първата версия е създадена през далечната 1991 г. от Линус Торвалдс с цел да предложи алтернатива на лицензираните само за определени цели MINIX и Unix. Първоначално решава да я кръсти „Freax“, защото името „Линукс“ му звучи твърде егоистично. По-късно колегата му Ари Лемки го прекръщава на „Linux“ защото смята, че „Freax“ не е добро име за проекта.
Към момента се използва на около 2.4% от настолните компютри по света, като в определени сегменти държи големи дялове.
Хромбук залага на версия(дистрибуция) на Линукс, като в САЩ държи над 20% от дела на учебните ноутбуци в диапазона до $300.
Андроид също произлиза от Линукс и се явява негова дистрибуция за преносими устройства.
Линукс е основна и предпочитана ОС за сървъри и големи компютърни системи, като от ноември 2017 елиминира конкурентите си в Топ 500 при суперкомпютрите.
Защо Линукс?
Причините са прости. Това е безплатно разпространявана операционна система, която лесно може да замени Уиндоус на повечето устройства и да предостави същата функционалност без да е необходимо потребителят да преминава курс на обучение. В общия случай, той съдържа всичко, което е необходимо на домашния потребител още с инсталацията. Рядко би се наложило добавяне на допълнителен софтуер, който също може да е безплатен. Изгледът може да прилича на този на Уиндоус и до голяма степен да е идентичен. Веднъж инсталиран, можем да го ползваме години без да се налага регулярно да го преинсталираме. Работи добре и на стари машини. Ако го поддържаме обновен, малко вероятно е да станем жертва на хакерска атака или вирус. Има и още много причини, но публикацията ще стане твърде дълга.
Разбира се, говорим за най-разпространените потребителски дистрибуции(версии), за които има свободно достъпна документация в интернет. Те са свободно достъпни и могат да бъдат свалени свободно от интернет, като за тях не се дължи плащане. Ако имате възможност, би било добре да направите дарение, като опция за такова има на страницата на всяка дистрибуция. Така ще подкрепите развитието на проекта.
Нека изредим някои основни дистрибуции и техни разклонения:
- Debian/Ubuntu
- Debian
- MX Linux
- deepin
- SparkyLinux
- Ubuntu
- Linux Mint
- Pop!_OS
- elementary OS
- Zorin OS
- Debian
- Arch
- Manjaro
- Puppy OS
- OpenSUSE
- BSD
- FreeBSD
- OpenBSD
- CentOS
- ReactOS
Това далеч не изчерпва списъка с дистрибуции, като те наброяват около 600. Почти пълно дърво на дистрибуциите може да видите тук: https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/1/1b/Linux_Distribution_Timeline.svg. Като за начало, ще се фокусираме само върху клона Debian/Ubuntu като най-разпространен. В общия случай, щом нещо работи за някоя дистрибуция, ще работи и за другите от същия клон. Това означава, че командите и настройките в Ubuntu или някоя от подчинените дистрибуции вероятно ще са абсолютно същите и за другите деривати на Ubuntu.
Както започнах в началото, това е първата от серия публикации. От днес нататък ще има по една публикация всяка седмица. В следващата публикация ще разгледаме някои от най-популярните Убунту дистрибуции, най-популярните графични среди и наличния софтуер, с който пристигат.