Как се персонализира Xubuntu

Square

Ъпдейтите първо!

 

Налични обновления
Инсталиране на обновленията
Рестарт след ъпдейт

След като инсталирате една ОС, първото нещо, което трябва да направите е да я обновите. Това, освен че ще коригира пропуски в сигурността, ще добави нови възможности и ще подобри поведението ѝ. Ако сте с лаптоп, погледнете заряда на батерията или го включете към тока преди да натиснете бутона „Install Now“. Когато обновленията са много и засягат активни ресурси, необходимо е да се рестартира системата. Това не е задължително да се случи веднага и не е свързано с дълго чакане за изключване и/или зареждане на системата. При Linux обновленията се свалят и инсталират веднага. В редки случаи се изисква рестарт, за да се премине към по-новата версия на обновения ресурс.

Ако откажете предложения рестарт, няма да получите повторно подсещане или автоматично рестартиране след време, както обича да прави Windows. Особено след като сте творили активно в продължение на часове и не сте съхранили работата си. Системата ще продължи да работи, докато не я изключите или рестартирате.

При по-старите дистрибуции мениджърът на обновленията ще предложи да надградите инсталацията към по-нова такава. Може да приемете предложението, ако сте сигурни, че компютърът има достатъчно ресурс, за да я поддържа. В противен случай, отложете за по-късен етап или откажете надграждането.

След като сте приключили с обновяването на системата, време е за персонализация.

Език на системата

Спорно е дали това трябва да е първата или последната стъпка. Ако предпочитате да правите настройките на английски, оставете тази стъпка последна.

Language Support в менюто
Еизкови настройки преди промяната
Пренаредени езикови настройки

Контролът на езика на системата се извършва от „Language Support“ в групата „Settings“ в менюто. След като зареди инструмента, необходимо е единствено да завлечете с мишката предпочитания от вас език най-отгоре. Ако езикът липсва, налага се да го добавите от бутона „Install/Remove Languages…“. След натискане на бутона ще се отвори прозорец, в който трябва да поставите чек срещу желания език и да натиснете „ОК“. Това ще стартира инсталирането на желания език.

Процесът по премахването на нежелан език е абсолютно същият, като единствено е необходимо да се премахне чека пред езика, който искате да деинсталирате.

Излизане, рестартиране, изключване, приспиване
Избор на език преди вписване

След успешна инсталация/деинсталация на езиците, предпочитаният за основен се завлича най-отгоре и натискате „Apply System-Wide“. Това ще предизвика пренастройка, чийто ефект ще видите след следващото влизане в системата. Тъй като изискването е за следващо логване, не се изисква да рестартирате. Можете да се отпишате от бутона за изключване от менюто . Изберете „Log Out“, за да излезете в началния екран. Преди пак да се логнете, в горния десен ъгъл ще може да изберете работен език на системата. В случая най-отгоре е „Български“, защото него избрах за основен. Това не е език на клавиатурата, а език на системата!

 

 

Превод на стандартни папки.
Папки с преведени имена.
Българско меню

След успешно вписване, ако сте направили същите стъпки като мен, всичко ще е преведено и ще ви посрещне прозорецът за превод на стандартните папки. Тази стъпка не е задължителна и не оказва влияние върху работата на системата. Превеждането на папките ще ви позволи да ги ползвате с българските им имена. Ако сте записали вече някакви файлове по папките, възможно е системата да запази старите и да създаде нови с български имена. Това е направено с цел потребители с различни езици да ползват системата пълноценно без да си пречат.

 

Добавяне на кирилица на клавиатурата

След като сменихме езика на системата, редно е да добавим и възможност за писане на Български. Най-бързият начин е, като изпишете „key“ в менюто и изберете „Клавиатура“(Keyboard) от предложенията.

Инструментът се намира в групата „Настройки“(Settings) в основното меню.

Клавиатурни подредби.
Предложени подредби.
Добавени БДС и фонетична

Отворилият се прозорец ще има три таба в горната си част. Клавиатурните подредби се добавят от последния „Оформление“(Layouts). В списъка в долната част ще видите наличните към момента. Натиснете бутона „Добавяне“(Add), за да видите списъка с предлагани езици. Преди да натиснете бутона „Добре“(Ok) е важно да се обърне внимание на това, че пред някои езици има стрелки, а пред други няма. Тези със стрелки предлагат повече варианти за подредби. За Български можете да добавите БДС подредбата като маркирате „българска“ или натискайки стрелката да разпънете и изберете някоя от другите опции.

След добавяне на подредби е добре да настроите клавишна комбинация за тяхната смяна и реда според честотата на използване. От „Промяна на настройката за оформление“ (Change layout option) изберете предпочитана клавишна комбинация. Най-често се използват „Alt+Shift“ или „Ctrl+Shift“, но можете да изберете всеки друг удобен за вас вариант. От стрелките вдясно можете да разместите подредбите. Тази, която е най-отгоре, ще се използва по подразбиране, а при смяна ще се активира следващата в списъка или първата, ако сме били на последната.

Внимание! Ако изберете за подредба по подразбиране различна от английска–американска при влизане в системата, ще трябва да я сменяте, за да си въведете паролата правилно.

За разлика от Windows, Xubuntu няма сам да добави индикатор за езика. По принцип, индикаторите в Linux рядко се добавят сами, но процесът е максимално опростен и позволява голяма доза персонализация.

Кликнете с десния бутон на мишката върху панела в горната част на екрана. От появилото се меню изберете „Панел“ ⇒ „Добавяне на нови елементи…“ (Panel ⇒ Add new items…). Скролирайте надолу, докато намерите „Клавиатурни подредби“ (Keyboard layouts). Маркирайте и натиснете „Добави“ (Add). Ще забележите появата на американското знаме в горния десен ъгъл на екрана. Това е индикатора за използваната клавиатурна подредба.

Модифициране на индикатора и допълнителни настройки

Не е задължително да изпълнявате следващите настройки. Към момента имате функциониращ индикатор, клавишна комбинация за смяна на подредбите и добавени такива. Клавиатурните подредби ще се управляват на ниво приложение (програма). Т.е. ако имате отворен браузър и текстови редактор, като смените подредбата на кирилица в редактора тя няма да се смени и в браузъра.

Какво ще получите? Промяна на изгледа на индикатора, индикация за Caps Lock (активирани главни букви), управление на подредбите на ниво прозорец или система.

Кликнете с десен бутон върху индикатора за подредбите. От появилото се меню изберете „Свойства“ (Properties). В прозореца можете да изберете няколко опции:

    1. Показване на подредбата като (Show layout as)
      • картинка (image) – това е вариантът по подразбиране. Показва знамето на страната титуляр на подредбата
      • текст (text) – използва букви, за да обозначи подредбата – us, bg и тн.
      • система (system) – същото като горното, но буквите са главни и активира индикатора за Caps Lock
    2. Име на подредбата (Layout name) – нека засега пропуснем тази настройка и я оставим на „страна“ (country), както е по подразбиране. В противен случай е възможно да нямате визуална индикация за избраната подредба.
    3. Размер на джаджата (Widget size) – ако намалите процента индикатора ще се свие пропорционално.
    4. Caps Lock индикатор (Caps lock indicator) – активно е само когато за „Показване на подредба като“ (Show layout as) е избрана стойност „система“ (system). Ако го оставите активно, ще виждате индикация за натискане на Caps Lock  над буквите на подредбата.
    5. Икона на подсказка (Tooltip icon) – добавя флага пред името на подредбата, когато поставите мишката върху индикатора
    6. Управлявай подредбата (Manage layout) – най-важната от тези настройки:
      • глобално (globally) – използва се една подредба за цялата система и всички приложения. Това е добре, ако се очаква във всички приложения да пишете на един език. При употреба на много приложения е възможно да създава затруднения поради необходимост от честа смяна на подредбите.
      • за всеки прозорец (per windows) – при този вариант можете да имате няколко прозореца на браузъра (не табове, а прозорци) и само в един да смените на БДС, без това да променя ползваната подредба в останалите. Това е изключително удобно и спестява много усилия.
      • за всяко приложение (per application) – опцията по подразбиране. Както описах по-рано, при този вариант подредбата е за цялото приложение. Смяната на подредбата за един от прозорците на браузъра ще смени подредбата за всички.

Ако не ви харесва къде е позициониран индикатора можете да го преместите. Цъкнете с десния бутон на мишката върху него и изберете „Преместване“ (Move). Курсорът ще се превърне в ръчичка, стиснала нещо, а под него в дясно ще има икона на клавиатура. Червена вертикална черта ще ви указва местата, където можете да го поставите. Разходете се по целият панел, за да видите всички възможни опции. Това са свободните места на панела. Макар да виждате свободно място посредата, там няма да ви разреши да го поставите, защото мястото е предвидено за активните приложения.

Персонализиране на панела

Меню „Настройки на панела“
Преместване на панела

Не всеки би могъл да свикне с панел, разположен в горната част на екрана. Затова Xfce предлага неговото позициониране във всеки край на екрана. Преместването се извършва изключително лесно и всеки може да се справи с него. За целта е необходимо да щракнете с десния бутон на мишката върху панела и от появилото се меню да изберете „Панел“ ⇒ „Настройки на панела…“ („Panel“⇒„Panel Preferences…“). Това ще отвори прозорец за настройки на панелите в средата. Добре прочетохте, в Linux може да имате повече от един панел (активна лента), като всеки от панелите може да се намира на различно място, да има различно предназначение и външен вид. Също така, не е задължително краищата му да достигат края на екрана. Това е особено полезно, когато желаете да получавате постоянно информация за конкретно нещо. Примерно, за натовареността на системата, трафика, който генерирате, свободно място на диска и тн. При ситуации с много джаджи, предоставящи данни и изпълняващи регулярни задачи, особено полезно е да имате повече панели. Панели се добавят лесно, достатъчно е да натиснете бутона „“ и на екрана ще се появи нов, който можете да модифицирате по свое усмотрение.

Внимание! Основният панел е „Панел 0“, не експериментирайте с него! За експерименти създайте нов и го конфигурирайте като текущия.

Да се върнем към текущия панел. От отворилия се прозорец трябва да изключите „Заключване на панела“ („Lock panel“). На панела ще се появят в двата края 10 точки, подредени в две колони. Чрез тях можете да завлечете панела, където желаете по екрана. Ще установите, че той има способността да залепва в краищата на екрана.

Ако желаете вертикален панел, сменете стойността в полето „Режим“(„Mode“) от „Хоризонтален“ на „Вертикален“ и го преместете в който край желаете.

Стойността „Работни ленти“ („Deskbar“) ще завърти цялата информация в панела хоризонтално, докато той е поставен вертикално. За да виждате изписаните имена на програми, дата, часа и тн. ще е необходимо да го разширите като преместите плъзгача „Брой редове“ („Number of rows“) до желаната от вас ширина.

След като модифицирате панела по свое усмотрение, необходимо е да го заключите за промени преди да затворите прозореца като активирате отметката „Заключване на панела“.

Смяна на тапета на работния плот

Това е едно от най-лесните неща. Необходимо е да кликнете с десен бутон върху плота и да изберете „Настройки на работния плот“ („Desktop settings“). Ще се отвори прозорец с предварително подбрани тапети. Достатъчно е да кликнете върху някой от тях, за да се смени текущият. Тук настройките са максимално опростени за по-лесна работа.

„Папка“ („Folder“) – пътят до тапетите

„Стил“ („Style“) – как да визуализира тапетите:

  • „Нищо“ („None“) – скрива тапета и оставя само цвета
  • „Центрирано“(„Centered“) – поставя центъра на изображението в центъра на екрана – при този вариант би останала рамка от основния цвят около по-малките изображения
  • „На плочки“ („Tiled“) – това се използва за малки изображения, които искаме да изградят тапет с безброй свои копия
  • „Разтегнато“ („Stretched“) – деформира изображението така, че да пасне на екрана
  • „Мащабирано“ („Scaled“) – преоразмерява изображението, за да съвпадне по размер поне една негова страна със съответната страна на екрана
  • „Увеличено“ („Zoomed“) – разпъва изображението, докато покрие екрана, запазвайки пропорциите му

Ако желаете да използвате собствен тапет, достатъчно е да кликнете с десен бутон върху файла и да изберете „Задаване като фон на работния плот“ („Set as wallpaper“).

В Xfce (Xubuntu) е лесно да си настроите и автоматична смяна на тапета. За целта е необходимо да активирате „Смяна на фона“ („Change the background“), да изберете интервала („в секунди“, „в минути“, „в часове“ и тн.) и неговата продължителност, когато е необходимо. Ако желаете да ги показва в разбъркан ред, необходимо е да активирате „Произволен ред“ („Random order“). За да показва вашите тапети, необходимо е да ги копирате в една обща папка и в полето „Папка“ („Folder“) да изберете пътя до тях.

Теми, икони, шрифтове

Последната стъпка от персонализацията на Xubuntu. Отворете менюто и изпишете „аpp“ (с латински букви). Това ще е достатъчно, за да видите инструмента „Външен вид“ („Appearance“) в списъка с приложения. След като го отворите, ще видите екран с четири таба и активен „Стил“ („Style“). В него ще видите наличните към момента теми. За да видите реално как изглежда някоя от тях, просто я маркирайте с мишката или използвайте стрелките на клавиатурата. Промените се прилагат мигновено.

Табът „Икони“ („Icons“) ще ви предостави избор между няколко стандартни за Ubuntu и Xfce пакета. Пакетите отговарят за иконите на приложенията, иконите на джаджите, уведомителните символи, изгледа на курсора и звуците на системата. Някои от пакетите може да се окажат неподходящи за избраната тема. Цветовете на важни икони може да се слеят или да са много близки до околните и това да ви затрудни при работата със системата.

И тук промените се прилагат мигновено. След като изберете подходящ пакет, преминете към следващия таб или затворете прозореца.

Последно обръщаме внимание на таба „Шрифтове“ („Fonts“). Можете да промените шрифтовете по свое усмотрение, но запазете всичко останало непроменено. Може да увеличите размера на шрифтовете, но ви съветвам да не е с повече от четири единици. Уголеменият шрифт може и да олеснява четенето, но е възможно на места да има загуба на текст поради недостатъчно място.

Ако се нуждаете от специални работни режими, всички графични среди под Linux поддържат такива. При Xfce се активират преди вход в системата с клавишите „F1“ за голям шрифт и „F2“ за висок контраст, а „F3“ визуализира клавиатура на екрана.

С това приключва тази публикация. Вече би трябвало да имате инсталиран и персонализиран Linux. Приятно ползване.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.