Директен превод от Английски – „Потребител неизвестен“ (Анг. User Unknown ).
От „Матрицата“
…
– Знаеш ли за какво говоря? – попита Морфей с леко приповдигнат глас, но въпреки това запазващ желязно самообладание.
– Матрицата. – отговори Нео с леко колебание и голяма доза любопитство. Отдавна чакаше тази среща, най-после щеше да получи отговор на всичките си въпроси. Или пък не.
Морфей се усмихна леко. Това бе отговорът, който очакваше. Вътрешно усещаше, че Нео е човекът, важният, и, макар все още да не го осъзнаваше – избраният.
– Искаш ли да знаеш какво е? – Попита със същото каменно лице като досега.
Нео кимна няколко пъти утвърдително.
– Тя е навсякъде – започна Морфей, – около всички ни. Дори сега, в тази стая. Виждаш я от прозореца си или като пуснеш телевизора. Чувстваш я, когато ходиш на работа, на църква, когато плащаш данъци. Това е светът, който е покрил очите ти и ти пречи да видиш истината.
Нео се наведе напред, погледна в очилата на Морфей, там, където трябваше да са очите, и попита:
– Коя истина?
Морфей се наведе към него, пое си леко въздух и каза с дебелия си плътен глас:
– Че си роб, Нео. Като всички, ти си роден в затвор, който не можеш да пипнеш или помиришеш. Затвор за ума ти.
След това се облегна в креслото и въздъхна тежко.
– За жалост няма начин някой да ти каже какво е „Матрицата“. – продължи той, отваряйки малката сребърна кутийка в ръцете си – Трябва да я видиш сам.
Морфей изсипа нещо в дланта си и постави кутийката на близката масичка. След което приближи дланта на празната ръка под стиснатия юмрук и разхлаби захвата за част от секундата. Стисна и другата ръка в юмрук и поднесе двете към Нео, една до друга.
– Това е последният ти шанс, след това няма връщане. – отвори смело едната ръка и продължи, – Ако вземеш синьото хапче, край на историята. Ще се събудиш у вас и ще вярваш в каквото искаш.
Също толкова смело отвори и другата си длан, в която Нео съзря друго хапче:
– Ако вземеш червеното, оставаш в страната на чудесата и ще ти покажа колко е дълбока заешката дупка.
За Нео нямаше съмнение, отговорът бе в червеното хапче. Не бе чакал толкова дълго, за да приключи историята без да получи нито един отговор. И въпреки това се поколеба преди да посегне, от това решение зависеше съдбата му. Погледна още веднъж към отражението си в очилата и протегна ръка към червеното.
– Помни! – каза рязко Морфей, – Предлагам само истината.
Нео кимна, постави хапчето в устата си, взе чашата вода от масата и го преглътна.
Морфей се усмихна. Не се беше объркал, действително срещу него седеше избраният.
…
„Мрежата“, тя е навсякъде около нас. Носим я със смартфона в джоба, с умния часовник на ръката. Срещаме я в офиса с компютрите, по улиците с дигитални табели и в дома, седейки пред телевизора. Тя знае за теб повече, отколкото предполагаш. Знае, че се прибираш, защото пусна парното вкъщи, докато пътуваше. Знае кога си в добро настроение, защото включваш осветлението на режим „музика“. Знае кога си депресиран, защото слушаш онзи плейлист. Познава те по-добре от половинката, а понякога – и от собствената ти майка.
За някои горните редове може и да звучат потискащо, но са част от голямата истина. Повечето потребители живеят спокойно, споделяйки изключително много за живота си, докато други внимават какво споделят. Някои са ограничили значително споделянето и даже съвсем нарочно избягват умни джаджи. Болшинството от нас не са анонимни в „мрежата“. И, макар това да е условието, за да ползваме предоставените ни „благини“, не плащаме ли твърде висока цена за това?
Фактически, днес масово населението е водено за носа от изкусни кукловоди без дори да подозира. Строго профилирани реклами, определени новини, интригуващи събития, това са само част от инструментите на глобалната мрежа, които влияят на решенията и живота ни. В много голяма степен „мрежата“ определя живота ни.
Манипулиране на общественото мнение
Питали ли сте се защо ви се предлага да четете точно тези новини? Предполагате, че за всички са едни и същи? Не. Профилирани са конкретно за хора с вашия профил. Ако надникнете в телефона на ваш близък, ще забележите, че за него новините са коренно различни. Той просто е друг профил. Профилите са толкова много, че биха превърнали публикацията в книга, но не това е важното. Големи компании като Гугъл, Фейсбук, Туитър, Майкрософт, Епъл и тн. отдавна знаят това и събират данни за клиентите и посетителите си. По този начин определяt техния профил и могат успешно да влияят на общественото мнение, да създават и моделират такова, както и да предвиждат събития и реакции. Това е основното познание, което позволи на един изключително богат човек да придобие огромна власт, елиминирайки противника си чрез моделиране на общественото мнение.
Манипулирането на общественото мнение, използвайки електронните средства за информация и предизвиквайки събития в киберпространството, се нарича кибервойна. Под „събития“ визирам всичко онова, което би дало отзвук, изтичане на електронни документи, хакерски пробиви или акции, фалшифициране на новини и тн. Подобни мащабни действия се наблюдават на световната сцена, противопоставяйки две големи суперсили – САЩ и Русия. По време на президентските избори в САЩ гръмна огромен скандал с изтичане на данни и кампания за фалшиви новини. Това предизвика вълна от реакции, която доведе до изгонване на 35 руски дипломати. Скандалът се разрасна дотолкова, че засегна кандидатурата на Хилъри Клинтън, като буквално я изхвърли от кампанията. Резултатът от изборите е ясен, но някак се пропусна фактът, че не сенатор Клинтън е имала „взимане – даване“ с „братушките“.
Разбира се, подобни машинации не са по силите на всеки, но е достатъчно притеснително да са по силите на когото и да е. И, докато има възможност, ще има и злоупотреби. Манипулациите са ежедневие, а опитите стават все по-прецизни и насочени към все по-малки групи.
Спирам да споделям
Добре би било да ограничим споделянето. Не е нужно мрежата да знае, че точно ние предприемаме конкретни действия. Това не означава непременно да се лишим от „благинките“, с които сме свикнали. Например, плейлистът е достъпен публично, значи може да се слуша от всеки. Следователно, функцията „инкогнито“ на браузъра би помогнала и не е нужно да се логваме. Търсенето в Интернет също може да е в „инкогнито“ режим. Така няма да се оставя следа в бисквитките и историята на браузъра. А, ако някоя страница поиска да се съгласим с маркетингово споразумение и по-обширна информация, в бисквитките можем да го направим, стига да не въвеждаме потребителско име или други лични данни.
Активирането на „инкогнито“ режима е лесно, може да щракнете с десния бутон на мишката върху линк, видео или новина и да изберете „Отваряне на връзката в прозореца „инкогнито““ или от трите точки на Chrome/Chromium браузъра в горния десен ъгъл на екрана изберете „Нов прозорец при използването на функцията инкогнито“. По подобен начин се случват нещата и при Mozilla Firefox. От трите черти в горния десен ъгъл избирате „Поверителен прозорец“ или с десния бутон на мишката „Отваряне в поверителен прозорец“. За останалите браузъри погледнете „Как се включва инкогнито режим в браузъра или поверително сърфиране“, статията е много изчерпателна и покрива голяма част от устройствата и браузърите. Ако не откриете вашия, потърсете с Гугъл.
Какъв ще е резултатът от всичко това?
Невидимата част ще е липсата на информация, която да се свърже с ваше потребителско име. Тоест, ще скриете от големите компании, че точно вие сте посетили конкретни страници и прочели конкретни публикации или новини. Това, разбира се, ще е валидно, ако не сте въвеждали потребителско име никъде по време на сърфирането в режим „инкогнито“. Това от своя страна ще доведе до повече анонимен трафик, който трудно би бил профилиран.
Видимата част е, че впоследствие няма да ви бъдат предложени новини, публикации, музика и реклами, обвързани с последното ви сърфиране, защото мрежата няма да знае, че това сте били точно вие, а не някой друг.
Най-важното е, че, поради липса на информация за скорошните сърфирания, вие ставате по-трудно манипулируеми. Предлаганите манипулативни новини и публикации няма да са добре прецизирани за профила ви. Съответно, те ще имат по-слаб или няма да имат никакъв ефект върху вас.
Всичко, написано дотук, ще ви даде някаква свобода. Вместо да четете предлаганите статии и новини, вие ще търсите такива. Вместо да гледате, каквото ви се предлага, вие ще търсите и избирате съдържанието. Но това далеч не ви прави анонимни в мрежата. Ако, примерно, отворите Аmazon, без значение дали е американският, немският, френският или британският, стоките, които ще се покажат на екрана, ще са филтрирани според вашата текуща локация. Това означава, че стоки, предлагани от търговци, които не доставят във вашия регион, няма да бъдат показани. Такова ограничение има и в други сайтове, като това далеч не е рядко срещано. Има новинарски агенции, които публикуват огромно количество новини, но филтрират съдържанието според геолокацията ви. Т.е., ако искате да прочетете статия за събития в друга държава или такава на чуждестранен журналист, предназначена за друг регион, няма да можете и ще трябва да потърсите друг сайт.
На една „флашка“ разстояние
Това е началният екран на Parrot Home 4.7. Той е базиран на Debian и, както повечето Linux операционни системи, успешно се стартира от USB устройство или DVD. Разбира се, ако компютърът ви има достатъчно ресурс, може да го използвате като виртуална машина или да си го инсталирате като втора операционна система.
Системата има редица предимства, но ще разгледаме едно конкретно – Anon Surf. Целта на функцията е да заблуди сайтовете, че локацията ви е друга. Благодарение на това може да надхитрите геолокацията и да достъпите иначе недостъпни ресурси. Anon Surf идва от anonymous surfing (анонимно сърфиране) и използва мрежата на TOR, за да достъпва ресурси в Интернет от публични адреси, разположени в близост до търсения ресурс. По този начин мрежата ще бъде заблудена и със сигурност няма да знае, че сте вие, докато не въведете потребителско име в някой сайт. Това ще ви даде възможност да получите достъп до информация, иначе недостъпна за потребители във вашия регион.
Важно е да се отбележи, че, макар и с повишено ниво на анонимност, може лесно да бъдете разкрити. Има много неща, които ни идентифицират и макар мрежата на TOR да е много сигурна, това не означава, че сме непроследими, сърфирайки чрез нея. Така че – не вършете глупости.
Parrot OS далеч не е единствената система, предоставяща анонимност. Има множество такива, специализирани точно в тази област, предлагащи много по-високи нива на анонимност и защита.
Ако имате нужда от пълна анонимност в Интернет – пишете ни. Можем да ви помогнем, ако ни убедите, че наистина ви е необходима и не я искате с користни цели.